Menada winery
В кулинарната традиция изборът на вино се определя от храната, която консумираме. По правило червеното вино се сервира с червени меса, бялото – с бяло месо и риба, а сладкото – с десерт. В уместното съчетание на вино и храна се образува синергията на вкуса.
Изисканите ресторанти предлагат услугите на сомелиер - експерт, който препоръчва най-хармоничното вино за всяко ястие.
Виното е древна, но и модерна напитка, чиято консумация се свързва с умереност, изтънченост и вкус към добрия начин на живот. Най-старите археологически свидетелства за производството на вино са от региона на Кавказ и датират от 7000 - 6000 г. пр.н.е.
С времето виното става част от бита на много нации и култури. Около него се оформя отделна субкултура, включваща дегустации, гурме хранене, туризъм, колекционерство и инвестиции. Кулинарната традиция обвързва виното с храната, но то е и напитка, която събужда духа и кара хората да се забавляват.
Най-доброто време за дегустация на вино е сутрин, защото тогава обонянието и вкусът са по-чисти и точни.
Винаги започвайте с по-леки вина (млади бели вина) и постепенно преминавайте към по-тежките (старите и плътни червени вина).
Подгответе подходяща чаша за вино за дегустацията - да има възможност виното да се „върти“. Препоръчително е чашата да бъде с по-тясно гърло. Така ароматът достига по-лесно до носа, а и виното може да се развърти спокойно, без опасност от разливане. След като налеете вино, дръжте чашата за столчето.
След като поръчате вино, първо ще Ви бъде показана бутилката, за да разгледате етикета. Ако бутилката е предварително отворена, трябва да изискате нова. След отварянето на виното, сомелиерът подава корковата тапа на домакина. Това се прави, за да се потвърди, че във виното няма частици корк.
Отпийте глътка вино и го задръжте в устата си, като се опитате да поемете въздух. Кислородът разкрива по-силно качествата на виното. Ако виното е добро, усещането за вкуса ще е ясно изразено.
Важен е балансът между трите компонента – количество танини, киселинност и кадифеност. Всяко вино, което претендира за качество, трябва да има равновесие между тези компоненти. Селектираните колекции вина се отличават със сложния си аромат и еднородна структура.
Оценката на виното е обективна до около десетата проба. Преди всеки нов опит е добре да отпиете глътка вода, която ще възвърне обичайния Ви вкус.
Червено вино – по-младите вина са червено-лилави, с тъмен рубинен цвят или цвят череша с виолетов оттенък. Зрелите вина са по-светли, с керемиден цвят или охра. Много старите вина са с кафеникав цвят, често дори са загубили своите червени нюанси. Ако виното е отлежавало в дъбови бъчви, то придобива златист цвят.
Бяло вино – ако е бледо, това е сигнал, че е леко. Наличието на прозрачност и блясък говорят за висока киселинност. Ако бялото вино има леко замъгляване, киселинността му е омекотена. Когато виното е с бледозелен цвят, това е белег за младо, ароматно и свежо вино. По-старите бели вина имат златист цвят, а напълно зрелите – кехлибарен.
Чашите трябва да се пълнят до две трети от общия им обем, за да има място да се разгърне ароматът на напитката. Не пълнете чашата догоре. Чашите с изстудени вина винаги се държат за столчето, а чашите с червено вино трябва да се държат точно под основата на тумбестата част.
Температурата оказва влияние върху сензорните усещания при пиенето и може да повиши или понижи вкусовите качества на виното. Крайно неправилно е виното да се охлажда с пускане в него на кубчета лед – ледът разрежда виното и нарушава хармонията и баланса между веществата, формиращи вкуса, цвета и аромата.
Научно е установено, че за оптимално качество белите вина се сервират и се пият с температура 10-12°С, а розовите вина – с температура 8-12°С. Идеалните градуси за поднасяне на по-младите червени вина са 14-16°С, а плътните червени вина се консумират при температура 18-20°С. Пенливите вина се сервират охладени при температура 7-9°С.
Културата на виното разширява хоризонта, обогатява възприятията и разбирането за красота. Утвърдени световни дестинации се популяризират чрез „винен туризъм“ – маршрути, създадени специално за опознаване на историческата и естетическата ценност на тази благородна напитка.
България се утвърждава като значим винен регион на световната карта заради своите културни маршрути през многобройните дегустационни изби и винени барове. Фестивалите на виното се превръщат в културни събития и допринасят за развитието на туризма.
Виното не е само част от кулинарната традиция на различните нации. То се поднася като самостоятелна напитка и е важна съставка на коктейли – вълнуващ елемент от всяко изискано парти.
Някои любими рецепти можете да намерите тук.
На територията на днешните български земи вино започва да се прави още преди 5000 години. Първите лози са пренесени от Средния и Близкия Изток. Богът на виното - Дионис е сред най-почитаните езически божества.
След официалното приемане на християнската религия (IX век) хлябът и виното се тълкуват като материални символи на Исус – неговото тяло и неговата кръв. Затова стават задължителна част от ритуалите, съпровождащи Светото причастие, кръщението, сватбата и погребението на човека.
В църковното богослужение хлябът и виното се наричат „евхаристия“. Думата е гръцка и означава благодарност. Чрез приемането на късче хляб и глътка вино, християните приемат и своето причастие към религията, към църквата.
През Средновековието вино се прави в манастирите. Монасите първи започват да го съхраняват в студените подземия. Повечето манастири са запазили своите изби и до днес.
1 тон грозде се равнява на 720 бутилки вино, т.е. 1 бутилка вино съдържа около 1270 гр. грозде или 500-600 зърна.
Редовната умерена употреба на вино понижава риска от инсулт, сърдечно-съдови заболявания и болестта на Алцхаймер. Червеното вино притежава по-силни антиоксидантни свойства от бялото.
Жените са по-добри дегустатори от мъжете, защото имат по-добро обоняние.
Тирбушонът е създаден през 1795 г. от англичанина Самюел Хеншъл. Нуждата от подобен уред се появила, когато англичаните започнали да затварят виното в стъклени бутилки с коркови тапи.
Бъчвата вероятно е създадена от келтите около III-II в. пр.Хр. През Средновековието постепенно се налага като основен съд за вино в Европа.
„Аромат“ се нарича мирисът на младото вино, докато по-висококачествената напитка е с по-изтънчен и комплексен мирис – „букет“.
Виното може да се използва като инвестиционен инструмент. Засега Българското вино има нулева инвестиционна стойност, защото за него няма вторичен пазар.
Вината, подходящи за отлежаване, обикновено са от високия ценови сегмент, много често се използват по-тежки бутилки и по дълги коркови тапи. Потенциалът за стареене се определя от запасите на фенолни вещества и киселини.
